Югозападна България се свързва най-вече с област Благоевград, един от най-популярните градове и намиращ се сравнително близо до гръцката граница. В община Банско пък е разположено село Обидим, което се намира на 1 200 метра надморска височина и разполага с цели тринадесет църкви. По-скоро те са разположени в землището, а в това число влизат и параклиси, иконостаси и един манастир. Някъде през годините на четиринадесетото столетие трябва да се отнесе основаването на селото, което далеч не изглежда като сегашното. На първо време то се образува от известен брой махали, намиращи се на доста голямо разстояние една от друга. На километри се намира всеки един от тези своеобразни квартали спрямо съседния, доколкото думата квартал е удачна за посочения период. Скотовъдството е поминък, основно развиван в селото и района, защото условията за отглеждане на животни са подходящи. Това обаче важи предимно за лятото, когато времето е топло и слънчево, но не и за зимата.
Зимният сезон, често тежък и продължителен, кара жителите на Обидим да бягат заедно със стадата си в района на Бяло море. Става дума за онази част от Беломорието, която се намира в южната част на планината Родопи. Някои от скотовъдите пък предпочитат поречието на реките Струма и Места. И до днес водите на тези водни басейни се оказват основен водоизточник най-вече за поливане на растения и други култури, но и като цяло районът да е снабден с вода през цялата година. Едва пет столетия след датата на основаването си селото придобива по-съвременен и цялостен облик и вече може да се определи като селище. В годините на 19-ти век страната се намира в относителен подем, свързан с пробуждане на националното съзнание и опитите за борба срещу османските поробители. Първата стъпка към промяна на селото е изчезването на махалите, а после и жителите му намират по-интересни за правене неща в самата вътрешност на мястото. Свети Николай става първият официално построен православен храм, а годината на това паметно събитие е 1842-ра. От първите по-сериозни църковни борби са минали осемнадесет години – така наречените Врачански събития от 1824-та, последвани от масово надигане на населението в страната.
Към 1873-та година в Обидим са преброени 185 домакинства с живеещи общо в тях 430 българи. През 1889-та броят на къщите е една идея по-малък – тогава те наброяват 175. Такава е статистиката, която изнася изследователят Стефан Веркович. Не бива да забравяме ролята на друг виден изследовател, а именно Георги Стрезов. Той дава статистически и описателни бележки за много населени места в България, а дейността му е особено активна в първите години на двадесетото столетие. Но и през 90-те години на деветнадесети век той вече изнася данни за селата, като конкретно за благоевградското оставя кратка пояснителна бележка. В нея се казва, че то лежи на едно възвишение в Пирин планина. Отстои на един час разстояние от Кремен, а основният поминък на хората е скотовъдството. Разполага с една църква и едно училище, и двете български. В школото през въпросната година учат 47 ученици. Броят на къщите е точно 200, а в тях живеят само българи.
